Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 13:54 - Съчинение разсъждение върху стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев
Автор: aleko2009 Категория: Технологии   
Прочетен: 91254 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.10.2016 15:45


 СВОБОДАТА - ИЗБОР И ДЪЛГ НА СВОБОДНАТА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ

  /съчинение разсъждение върху стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев/

 

УВОД  Свободата е потребност за борбените и горди личности. Тя е изборът на достойния човек, който не търпи чужда власт, робство, обиди и унижения. Лириката на Христо Ботев е поетична изповед на една романтична и бунтовна епоха. Герой на тази лирика е бунтовникът, за когото свободата е избор и дълг. В стихотворението „На прощаване”  лирическият герой изразява борческите пориви на всеки непокорен и свободолюбив българин. За него единствено достойното поведение е непримиримостта с робството и борбата за свобода.

 ТЕЗА: За бунтовника свободата е избор, защото е всеотдайно неговото родолюбие и е искрената омраза му към поробителя. За  лирическия герой няма нищо по-свято от измеренията на родното. В името на бащината земя , на близките и родния дом героят  е готов да поеме по саможертвения път на борбата. Свободата е единствено възможен избор за непокорния и достоен българин, който не се примирява с робството. Но свободата е и дълг, защото борецът осъзнава високата си отговорност пред народа и отечеството. Пътят към свободата преминава през саможертвата, а юнашката гибел може да бъде осмислена само ако борбата за свобода бъда продължена и след

смъртта. Ето защо бунтовникът смята за свой дълг да предаде нравственото си послание на следващото поколение борци. Само така свободата ще се превърне във вечност и безсмъртие.

ДОКАЗАТЕЛСТВО:  В стихотворението „На прощаване” Христо Ботев поставя темата за свободата. За лирическия герой свободата е един доброволен и решителен избор. Бунтовникът изповядва мотивите за своя житейски избор пред майката. Тази изповед е направена в един съдбовен миг от живота му -той поема по страшния, но славен път на борбата:

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах азе хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

 

Въпреки състраданието си към майката изборът на лирическия герой е твърд и категоричен. Глаголните императиви “не плачи”, „не тъжи”, “кълни” ,”проклинай” разкриват стремежа на бунтовника да приобщи своята майка към омразата си. Поробителят е причината за борческия избор на бунтовника. Той е прокудил младостта и бъдещето на народа в чужди земи и лирическият  герой насочва майчината клетва към  “таз турска черна прокуда”. Епитетите в градация “немили, клети , недраги” внушават неизбежността на борческата съдба. Робската участ е изобразена пестеливо, но въздействащо в творбата. Само няколко експресивни думи са достатъчни, за да стане ясно, че е поругано всичко свято и мило за лирическия герой.                  Преклонение буди силната любов на бунтовника към отечеството и родния дом. На чуждата земя и тежката емигрантска участ е противопоставено родното, подчертано чрез четирикратната анафора на наречието “там”. Тази анафора обвързва в едно цяло земята, дома, народа и близките. Синекдохата “бащино ми огнище” разкрива колко свидно е за Ботевия лирически герой всичко родно. Домът е особен духовен център за българина през Възраждането. Той е защитеното семейно пространство, което е свещено. Затова за бунтовника няма друга участ освен борбата. Житейският му избор е свързан със стремежа да се защити святостта на дома и родината. Борбата му е посветена на всичко онова, което обича -баща и братя, либе и майка, народ и отечество. Ето защо свободата е свещен избор -тя е посветена на всичко родно и мило. Но у бунтовника има нещо, което предопределя решението му. Това е гордият му и мъжествен характер. Той носи у себе си гневния бунт срещу покоя, непримиримостта и свободолюбието на една смела личност:                        

         “Но кажи какво да правя,

           кат ме си ,майко, родила

           със сърце мъжко, юнашко,

           та сърце майко не трае....”

Ботевият лирически герой е пламенна натура, двойната инверсия “мъжко, юнашко” разкрива този изключително борбен дух. Експресивният глагол ”на трае” доказва неспособността му да има друга житейска съдба освен борбата за свобода. Той е не само непокорен и борбен, но и отзивчив към страданията на народа. Ето защо свободата е не само избор, но и дълг. Непримиримостта се трансформира в борческа готовност, в деятелност, разкрита образно чрез градацията  на глаголите„не трае” и „тичам”. Глаголът ”тичам” говори за готовността на героя да се отзове на всеки повик за помощ.   С нескрит възторг лирическият герой изразява нетърпението си да премине река Дунав:

       “.....ах, утре като премина

        през тиха бяла Дунава!”

Бунтовникът смело и категорично  изявява своята готовност да служи на народа си в стиховете:

                    

                      “Аз вече пушка нарамих

                        и на глас тичам народен

                        срещу врага си безверни.

                        Там аз за мило, за драго,

                         за теб, за баща за братя

                         за него ще се заловя,

                         пък....каквото сабя покаже,

                         и честта , майко, юнашка!  “

  Тези стихове разкриват убеждението на лирическия герой, че пътят към свободата  преминава през саможертвата. Когато заговаря за часа на битката, за предстоящото изпитание, бунтовникът внезапно замлъква. Апосиопезата издава сподавени силни вълнения, които разкриват решителността и готовността на бунтовника да защити своята юнашка чест и честта на родината с цената на живота си.

Апосиопезата издава не само вълнение, но като че ли подсказва, че за свободата са нужни не думи, а истински  дела.

Изборът на героя буди възхищение и преклонение с неговата готовност да посвети младия си живот на висшата човешка ценност - свободата. Бунтовникът знае, че “пътят е страшен, но славен”,защото е осеян с трудности и смърт. Но смъртта не само не го плаши, за него тя е жадувана и мечтана . Такава смърт е и дълг пред свободата и правдата на народа. Бунтовникът знае, че няма истинска свобода без справедливост, затова неговата борба е насочена както към поробителя, така и към изедниците на народа. Ето защо спиралните повторения във финалните стихове утвърждават правдата като висша ценност наред със свободата. Това са идеали, за които героят е готов, без да се замисля и колебае, да се пожертва:

                       

                                 “.....умря сиромах за правда

                                  за правда и за свобода....”

 

Ето защо юнашката гибел е подвиг и пример, тя е романтична и извисена. В смъртта си бунтовникът се слива с Балкана и земята. Неслучайно поетът е използвал спиралните повторения на думите” да помнят”, “по скали” и” в земята”. Там високо в Балкана загива борец за свобода и орловите гнезда се превръщат в символ на духовна непобеденост. Юнашката гибел е единствено физическа смърт, но остава посланието на поета, че безсмъртен е подвигът и примерът на бунтовника. Графичните черно-бели тонове внушават трагизма в смъртта. Черна е земята, черни са и кървите на загиналия юнак. Бели са скалите и костите му, а бялото се свързва с възвишеност и свободолюбие. Ето как Ботев очертава идеята за рoмантиката, за възвисеността на юнашката смърт. Там където им памет, няма забрава , няма и смърт. Умирайки в жестока битка, юнакът завинаги се слива с безсмъртния Балкан и вечната българска земя. Ето как смъртта му се превръща в частица от вечността. Юнашката гибел се преобразява в безсмъртие. Акцентът в юнашката смърт пада единствено върху физическия акт, защото Ботев утвърждава идеята за приемствеността в борбата. Той изгражда символите на битката -пушката и сабята. Оръжието трябва да бъде наследено от братята, защото то носи духа на   непокорството му и ще напомня за саможертвата му. Поетът рисува борбата като поздрав и милувка. Метафоричните глаголи “поздравят” и “помилват” пресъздават жестокия и неравен бой като нещо романтично и възвишено. Борбата не е страшна и отблъскваща. Тя е свята, защото е надмогнато примитивното чувство за мъст и е посветена на свободата и правдата. Братята трябва да продължат тази борба, защото тогава смъртта на юнака няма да бъде безсмислена и напразна.

  Саможертвата на бунтовника ще бъде обезсмъртена и чрез песента, която народът ще запее след неговата смърт. Революционерът вярва, че гибелта му няма да остане неразбрана. Тя ще бъде възпята в песен и по този начин ще бъде превърната в пример за следващите поколения борци. Вечен е народът. Безсмъртни са неговите песни, това е и начинът подвигът на юнака, загинал  в борба за свобода, да бъде обезсмъртен. Тази песен ще чуят неговите “ братя невръстни”:

“...защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта и пред дружина...”

    Борческия завет на бунтовника ще достигне до неговите братя чрез песента на народа. Бунтовникът вярва, че у братята ще пламне негодувание и жажда за мъст. Той им завещава не само своите светли идеали, своя подвиг и битката, но и непокорния си свободолюбив дух. Лирическият герой вярва, че братята ще наследят мъжествения му и силен характер:

    “...и кога майко пораснат,

      като брата си ще станат

      силно да любят и мразят...”

Бунтовникът вярва, че неговият път на борба и саможертва няма да свърши със смъртта му, а ще бъде продължен от следващото поколение борци.

    Бунтовникът приема саможертвата си като дълг към свободата и към народа. Не трепва нито за миг при мисълта за евентуалната си смърт. Последната картина на стихотворението рисува образа на дружината, поела към неизвестността. Отново в съзнанието на лирическия герой се мярка мисълта за възможната гибел и отново тази мисъл е надмогнала от идеала му – жертвоготовност в името на народа, на справедливостта и свободата. В своята отдаденост към свободата бунтовникът не мечтае за друга награда освен народната признателност:

  Но стига ми тая награда

  да каже нявга народът:

  умря сиромах за правда,

  за права и за свобода…

   Да остане в паметта на народа, е щастие, но и дълг за лирическия герой. Народната памет ще превърне свободата във вечност и безсмъртие. Така борбата и смъртта му ще имат смисъл и няма да останат напразни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:  Свободата е основна тема в поезията на Христо Ботев. В стихотворението „На прощаване” тя е идеал за бунтовника, но и негова житейска съдба. Избрал свободата за свой дълг пред народ и отечество, Ботевият лирически герой я превръща в своя борба и смърт. Но поетът утвърждава една непреходна истина -смъртта в името на свещения идеал свободата се превръща в памет, в нещо непреходно и вечно, което остава завинаги в съзнанието на поколенията.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 2327029
Постинги: 167
Коментари: 4
Гласове: 517
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031