Пациентът не е в състояние да изпълнява лекарските предписания

    Гърция е във фалит. Така лаконично и безнадежно звучи диагнозата на вицепрезидента на Института за световна икономики в Кил (Institut fьr Weltwirtschaft) Ролф Лангхамер. Той е уверен, че без външна помощ Гърция не е в състояние да обслужва дълговете си. И проблемът не е просто във временната липса на ликвидност, а в неплатежоспособността на страната.

    Без опрощаване на част от задълженията Гърция не може да се измъкне от дълговото блато. Но преговорите по този проблем зациклиха. Гърците настояват да им се опростят повече от 50 процента, а кредиторите искат допълнителни гаранции за новите ценни книжа.

     Правителството в Атина се надява да получи втори пакет помощи от 130 милиарда евро, както беше решено на последната среща на високо равнище на страните от Евросъюза. Ще ги получи само при още по-строги условия за още по-големи икономии, които включват отмяна на минималната заплата, поредно намаляване на пенсиите и масови уволнения. Междувременно за много гърци страничните въздействия на "терапията" вече са непоносими. Всеки месец 20 хил. души се присъединяват към армията на безработните. Сред младежите под 24 години без работа в почти всеки втори.

Лекарството, назначено от лекарите, е грешно    

    Рецептата за лечението на Гърция не е правилна, смята Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank. Според него "предприетите мерки за икономии са толкова драконовски, что могат да убият страната". На Гърция трябва да се даде повече време за провеждане на реформи, които ще доведат до оздравяване на икономиката й. На първо място това са либерализация на трудовия пазар и повишаване на ефективността в управлението на държавата. Само така в дългосрочна перспектива пациентът ще се изправи на крака.

    Вицепрезидентът Ролф Лангхамер също посочва като основни заболявания административната бюрокрация и множеството ограничения на пазара на труда. Именно те пречат на притока на капиталовложения, които са необходими на Гърция като хранителен разтвор за изпаднал в кома пациент.

    През 2011 година Гърция е на 100-но място по най-добри условия за бизнес, според индекса на Световната банка Ease of Doing Business Index. За страна от еврозоната това е недопустимо лош показател. За сравнение: На първо място е Сингапур, Германия - 19, Македония - 22, Кипър - 40, България - 59, Турция -71, Румъния -72. http://www.doingbusiness.org/rankings

Терапевтите се съмняват в благополучния изход

    Даже Международният валутен фонд, един от главните кредитори, се съмнява във възможностите на Гърция да оздравее. Най-много го разочароват протакането на реформата в данъчната система и в приватизацията на държавните предприятия. Страните от еврозоната също губят търпение. Германският финансов министър Волфганг Шойбле настоява да се ускори консолидацията на бюджета. Шефът на чешката емисионна банка Мирослав Зингер даже предлага на гърците да напуснат еврозоната.

     Канцлерът на Германия Ангела Меркел реагира по-cдържано. Тя предлага да се даде на Гърция още един шанс, с други думи ново интензивно наливане на капитали в гръцката иономика. Само до средата на март Гърция се нуждае от 89 милиарда евро. На 20 март е падежът на старите гръцки облигации, за което са необходими 14,5 милиарда евро. Ако не се намерят пари, Гърция ще фалира. Този път окончателно.

По материали от Дойче веле

     Продължаващата финансова криза се отразява негативно върху настроенията на повечето хора. Те смятат, че в дългосрочна перспектива кризата ще доведе до засилване на протекционизма, национализма и до нарастване на социалните сътресения, което ще се зачеркне прогреса, постигнат от голяма част от човечеството. Такъв е изводът от публикувания вчера в Лондон доклад на Световния икономически форум (СИФ), подготвен въз основа на анкетиране на 469 експерти от сферата на промишлеността, политиката и гражданското общество.

     Както констатира един от авторите на доклада Ли Хауел: "За пръв път от много поколения насам хората вече не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях самите". Той отбелязва, че тази нова тревога е особено отчетлива в индустриалните страни, "които в исторически план бяха извор на доверие и смели идеи".

     Авторите на доклада на СИФ предупреждават за опасността от по-нататъшно разширяване на пропастта между богати и бедни, както и между квалифицирани и неквалифицирани кадри. Те посочват, че сегашните трудни времена, довели до нарастване на разочарованието, поставят под заплаха обществения договор между държавата и гражданите. Експертите отбелязват, че докладът им е предупредителен сигнал към държавния и частния сектор, които, по думите им, трябва да са подготвени за засилването на песимистичните настроения сред световната общност и да са в състояние да предложат конструктивни решения за възникващите рискове.

      Експертите на СИФ изготвят такъв доклад всяка година преди откриването на Световния икономически форум в Давос, който тази година ще започне на 25 януари.

По материали на Дойче веле