Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2010 00:36 - Eдин женски поглед към Южна Африка`2010
Автор: zlatce Категория: Спорт   
Прочетен: 1440 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.07.2010 07:58


     Всяко световно първенство по футбол е не само футбол. То е раждане и сблъсък на митове, заради които ходим на стадионите, събираме се пред големите екрани по площади и кръчми, запасяваме се с бира пред телевизорите у дома.

    Футболните митове жадно събират всичко, което има някакво, макар и косвено, отношение към играта. Африканските вувузели, посрещнати в началото на нож от европейските любители на футбола, и за които съм уверена, че както мексиканската вълна, няма скоро да бъдат забравени; перуката и пуловерчетата на Йоахим Льов, за които обичат да говорят телевизионните ни коментатори; вълшебният прашец на Марадона и фамозният октопод Паул, със 100-процентова точност предсказал резултатите от мачовете, – всичко това е не по-малко футбол, отколкото изброеното в правилата на играта и ставащото по тези правила на терена.

    Когато първенствата завършват, в масовата памет остава не хрониката, а митът. Кой ти помни днес в кое полувреме,  в коя точно минута Диего Марадона вкара гол с ръка? Ако проведете анкета сред събралите се в някое кафене футболни фенове, едва ли повече от една трета ще си спомнят  с кого въобще е играла тогава Аржентина. Но Божията  ръка помнят всички. А ние, българите, помним още,  че наш съдия й помогна. 

     Подари ли ни последният мондиал в ЮАР нови митове? Такива като знаменития от 1986 година, може би, не. Просто защото за раждането на мит е нужна звезда, а това беше едно първенство без звезди. В предишните шампионати звездите решаваха всичко: Зидан сам можа да бие целия отбор на Бразилия на финала през 1998 и да доведе французите отново до финал в 2006, да вкара на италианците  и да сътвори нов мит, когато намери с глава Матераци. Да, не беше по правилата, но пък пак си беше свързано с футбола. Признайте си честно, какво помните от онзи тягостен и скучен финал, освен този епизод и дузпите на края?

     Сигурно само италианците помнят някои подробности като «Берлинската стена не падна, но пък Канаваро я вдигна» (купата), «Небето над Берлин е лазурно» (алюзия с цвета и прозвището на отбора-адзури)  - тези локални митове май че бяха пуснали здрави корени не само  в масовото италианско съзнание, но и в главата на вече бившия треньор на Италия Марчело Липи. Вярата в митове понякога струва скъпо. Марадона също беше повярвал в Меси, а от него излезе такъв разпределител, какъвто от нашия национален отбор световен шампион. Пак дон Диего обяви на целия свят, че европейският футбол е мъртъв, а той взе че обра всичките медали...

     Очакването на чудеса от отбора на Бразилия  е следствие на също такъв мит. През цялата първа половина на първенството чакахме кога ще се събуди и заблести, казвахме си, че  пестят сили за един мощен финал. А след мача с Холандия слязохме на земята и се  питахме: какво ни беше станало? Ами нищо. Просто още един развенчан мит.

     Значима роля за възникването на митове играе съдийството. Ако Богдан Дочев беше отбелязал фаула, ако главният съдия не беше  зачел гола с ръка на Марадона, футболната памет щеше да се лиши от един доста забавен епизод. Да, съдийските грешки са трагедия за феновете.  Добре помним усещенията си при неотсъдената дузпа на историческия за България полуфинал срещу Италия през 1994 година. Затова можем да разберем чувствата на англичаните след незачетения гол на Лампард, чувствата на мексиканците след неправилно зачетения гол на Тевес, чувствата на чилийците след театралния етюд на Торес и изгонването на Естрада. И въпреки това, смятам, че повторенията ще  лишат този спорт от елемента игра на случайността, ще убият мита и ще направят футбола много по-постен.

    Справедливо ли е, че ирландците не играха в Южна Африка, а вместо тях гледахме неориентираната безцелна игра на изпокаралите се помежду си французи? Разбира се, че не. Щеше ли да е по-добре, ако съдията беше видял на повторение ръката на Анри? Може би. Но стана иначе. Защото това е животът,  който въобще рядко бива справедлив. И защото това е футболът, в който трябва да се побеждава въпреки съдията.

     Което съвсем не означава, че във футбола всичко е позволено и че ми харесва, когато теренът се превръща в касапница. Принципите на феърплея съвсем не са ми чужди и  не обичам, когато се осакатяват хора. В същото време някои нарушения са  емоционално привлекателни. Суарес, в последната добавена минута изнасящ с ръка топката от вратата и спасяващ  уругвайския отбор  от сигурно поражение, съгласете се, в това има някаква красота. И той не е виновен, че мачът не беше финал и че не можа да се роди един нов също толкова огромен мит, както аржентинската Божия ръка. Не всичко, което е по правилата, е красиво. Не всичко, което не е по правилата, се превръща в мит. Но футболът без митове не е футбол.

 


Тагове:   футбол,   спорт,   мит,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zlatce
Категория: Политика
Прочетен: 419822
Постинги: 54
Коментари: 89
Гласове: 164
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031