Вече 111 години в пожарната на калифорнийския град Ливърмор свети най-старата електрическа крушка. И то почти непрекъснато, ако не броим паузата от една седмица, през която се е наложило да бъде изключена.

От няколко години Хари Кокс използва тази прахосмукачка, произведена през 1904 година. Намерил я на сметището край завода, в който работи.

В кухнята на Розмари Кингхорн действа хладилник, купен от семейството й преди 77 години. През всичкото време хладилникът не е бил ремонтиран нито веднъж и продължава да изпълнява все така надеждно фунциите си.

Най-старият действащ компютър в света все така продължава да заема цяла стая в Ikeda Memorial Hall (Япония). FACOM 128 B е бил конструиран през 1958 година и продължава да функционира, макар че производителността му не надвишава тази на един банален калкулатор.

След Втората световна война били създадени няколко модела андропоидни робота, между които и робота, който виждате на снимката. Купил го от една разпродажба за 20 $ Тони Сайл, когато бил 19-годишен. Той сам му добавил някои детайли, но след време играчката се оказала захвърлена в гаража му. След 45 години бившият офицер от Кралската армия на Великобритания си спомнил за железния си приятел, избърсал го от праха, смазал му частите, сменил му батериите и....роботът тръгнал!

Все още продължава да работи и телевизорът „Маркони”, произведен през 1936 година. Три седмици след началото на телевизионните предавания във Великобритания той бил купен за 100 лири, а днес струва 5 000.

През 1932 година в Ашвил (Охайо) местният жител Теди Бор конструирал този светофар. Оттогава устройството работило несменяемо до 1982 година, когато го преместили в градския музей. Днес това е най-старият действащ светофар в света.

Най-старият движещ се автомобил бил създаден във Франция през 1884 година по поръчка на граф дьо Дион. В края на миналата година на търг в пенсилванския град Хърши за него бяха платени 4,6 млн. долара.

За да почувствате духът и величието на историята, ви предлагам да отседнете в японския хотел Hoshi Ryokan. Той е на 1300 години и е надживял 46 поколения собственици. Помещенията на комплекса, включващи хол, гостни, спа-център, ресторант и театър, са оформени в национален стил.

За най-стар киносалон в света се смята Helios Welt-Kino-Theater в полския град Шчечин, открит през 1909 година. Билетът тогава е струвал два гроша.

    Почти всяка знаменитост успява да се забърка в някакъв секс-скандал, било Строс-Kан, било Тайгър Ууудс. Можем да виним за това съвременното общество и общото падение на нравите, но когато изучаваш биографиите на великите хора от миналото, се натъкваш на такива факти, пред които бледнеят и най-скандалните заглавия в съвременните таблоиди.
 

    Какво знаем за него: Гениален учен, извършил революция в теоретичната физика. Автор на теорията на относителността. Нобелист.
                                
      Какво НЕ знаем за него: 

      Антон Чехов

        Какво знаем за него: Класик на световната литература, един из най-значимите руски писатели и драматурзи.
        Какво НЕ знаем за него: По собствените му думи писателят «познал всички тайни на любовта» много рано, още на 13 години. А до сватбата си с Олга Книпер «се нагледах на разпътни жени и сам греших многократно».
        Връзките с «прилични момичета» решително не са му били по вкуса: «Романът с дама от порядъчното общество е прекалено сложна процедура — пише той в едно писмо до своя приятел и наставник Суворин — Първо, трябва ви цяла нощ…Ако наемете хотелска стая, вашата дама пада духом, почва да се превзема, да се тресе и все повтаря: "О, Боже мой, какво правя?! Не! Недей!" Час отива докато я уговорите да се съблече...А когато най-после всичко свърши, изражението й е такова, сякаш сте я изнасилили, и през цялото време на връщане мърмори: "Не, не, никога няма да си го простя!"»
                  За подобни отношения писателят нямал нито време, нито средства. Затова Антон Чехов предпочита по-необременителната компания на дами с леко поведение.
          При пътуването си до остров Сахалин Чехов успява да «гостува» на истинска японка, което за времето си е било върхът на екзотиката. «Стаичката й беше чистичка — спомня си писателят, — а леглото - широко, с една възглавничка. Японката има своеобразно разбиране за свенливост. Не гаси свещта и без уговорки го взима в ръце. И не се превзема като рускиня. Показва изумително майсторство, така че вие не изпитвате отвратителното чувство, че сте я използвали, а сякаш сте участвали в обездка от най-висша класа. Накрая измъква със зъби от ръкава си лист хартия, хваща ви за «малкия» и неочаквано го избърсва. Кокетно, през смях…»
          Чехов се връща от Сахалин през Цейлон, където също оценява местното гостоприемство: «Когато някога имам деца, с гордост ще им кажа: «Кучи синове, знаете ли, че на времето баща ви се е сношавал с черноока индийка… и то къде?! В кокосова горичка, на лунна светлина».
           Е? Какво ще кажете? За всеки кореспондент на жълт вестник би било интересно да го поразпита за много неща.

         Волфганг Амадеус Моцарт

         Какво знаем за него: Един от най-великите композитори за всички времена. Вундеркинд, който съчинява музикални пиеси още на петгодишна възраст.
        А какво НЕ знаем за него: Биографите на Моцарт и изследователите на творчеството му още не могат да решат как да интерпретират кореспонденцията му с неговите роднини. По този въпрос съществува не една теория, със съответния доказателствен материал,  с привърженици и противници сред научните среди. Факт е, че в писмата си до своята сестра, майка, баща и други роднини и близки приятели Моцарт щедро използва така наречения скатологичен хумор, за който днес бихме казали «клозетен».
      «В името на любовта ще ти пикам на носа, да ти се стича по врата» — до кого според вас е адресирано това послание? До братовчедка му!!
      От съображения за благоприличие не искам да цитирам или разказвам съдържанието на други писма, но може да сте сигурни, че ще ви увисне ченето. Любовта на Амадеус към клозетните теми не отминава и музикалното му творчество: най-известният пример в това отношение  е канонът в си бемол мажор «Leck mir den Arsch fein recht schön sauber» — «Лижи ми задника усърдно до блясък».
      Сигурно, ако Моцарт живееше в наши дни, би се страхувал най-много някой да не му влезе е пощатаJ).

че животинските съобщества се развиват само в системата на строга йерархия и дори диктатура. Най-новите данни обаче сочат, че важните за общността решения се взимат по волята на мнозинството.

        Избирателни права при повечето видове имат само зрелите индивиди.  Жирафите, например, се съобразяват и с ръста - колкото животното е по-високо, толкова авторитетът му е по-голям. При горилите гласуват само възрастните. Гласуването се състои в грухтене, решението се взима с две трети от „гласувалите”. Шимпанзетата изразяват мнението си като пищят, няма преброяване на гласовете, но животните инстинктивно чувстват каква е волята на мнозинството. Когато лебедите се готвят за полет, те започват да изпъват шии и да клатят глави. Щом честотата на тези движения достигне 26 в минута, ятото излита. За да се отправи на друго място стадо благородни елени, което лежи на тревата, е необходимо 62 % от възрастните да са станали на крака. При морските бозайници-делфини, китове, тюлени-мнението по спорни въпроси се изразява по най-различни начини, но резултатът винаги е един и същ: при групово взимане на решения управлява мнозинството, а малцинството се подчинява. Както е добре известно, при някои видове съществува матриархат, там избирателно право имат само женските. Например, при африканските слонове важните решения се взимат от женските индивиди с обикновено мнозинство. При дивите биволи самките управляват силната половина от стадото само с поглед, т.е. стадото поема натам, накъдето гледат повечето женски. При лъвовете предполагаемата жертва се избира с решение на група лъвици и тази система е по-добра от подчиняването на едноличното решение на някакъв лидер, дори и само затова, защото съвместното решение на мнозинството сплотява общността и кара отделните й членове да изпълняват с по-голямо желание веднъж взетото решение. В животинския свят се среща голямо разнообразие от процедури за приемане на решения по важни за общността въпроси. При павианите, например, решенията се взимат на заседание на малка група мъжки - те са „политическият им елит”, така да се каже.