Например, питат хора съгласни ли са да дадат 5 долара за спасяването на птици, изцапани с нефт. Средният показател на даренията е 20 долара. Но ако се питат готови ли са да дарят 400 долара, в такъв случай хората били склонни да дарят средно по 143 долара. Ако не се уточнява предварително сумата, средно дарението е 64 долара.

    Или друг пример: На търговски щандове поставят надпис «Само по една дузина на човек» и констатират, че продажбите нарастават двойно.

  Ученият стига до извода, че погрешната представа за нормалното подтиква хората да правят един или друг избор.

    Добре де, всичко това е икономика, най-сухата и сметкаджийска част от живота ни. Ами в останалите области не действаме ли по същите закони? Винаги балансираме около нормата, зададена ни от обществото.

   Екшъни, убийства, измени, предателства. От сутрин до вечер гледаме само това по телевизиите. Това вече не ни наранява, не ни пробожда сърцето, не ни причинява болка. За нас то вече е норма.

    В Китай кола прегазва двегодишно момиченце, детето лежи на улицата... На кого му пука... Друга кола също минава през него...Чак след това някаква жена леко го поотмества, да не пречи на движението. Телевизиите по целия свят показаха видеото като куриоз. Всички го видяхме, може някои да са цъкнали с език.… Но по принцип, ако утре това се случи на нашата улица, вече сме подготвени! Такива кадри ще се показват все по-често и по-често. След стотина подобни ще започнем да си мислим, че не е толкова страшно да прегазиш дете. Случва се, постоянно показват по телевизията хора, които го правят. Човешко е. Норма! Цинизмът постепенно се превръща в норма за обществен морал. Та животните обичат малките си повече от нас, човеците.                                                                                                              Камо грядеши, Човечество?!....