На главния герой, и само неговото име оставям без корекция, някак си му приляга и не посмях да го променям. Някакъв от Шумен, да речем Мухлев, идва в София. Ще става баро, играч, абе тарикат. Разцъква насам – натам прави се на разбирач. Голямата работа. Направо Майкъл Фелпс на жълтите павета. Същият тоя шампион си хваща гадже.

Това любов, това обяснения, едни думи красиви, Шекспир е направо непрокопсаник в сравнение с него. Магьосникът от Оз на живо. Да се побъркаш от чистота и обаятелност. Девойката, например Наивка, хлътва и хоп, във филма от раз. Виждат се, секс-мекс, танци-манци, чудо на чудесата. Връзка и половина. И нали е много отворен барото се нанася да живее у мацката.

Девойката си има апартамент, хипотетично във Владая. Нашето хюмне работи в София и живее във Владая. Не плаща наем, гаджето си го гледка. Дрешки, подаръци, материални и каквито се сетиш. Е това вече е тежка гъзария. Да му завиди човек. Ден след ден, нощ след нощ, месец след месец времето си върви. И така лека полека наш Мухлев зомбира Наивка. До степен на енергиен вампиризъм, че и повече. Сещате, че нещо понамирисва от Мухлев. Обаче на Наивка и е запушен носа и няма очи да види какво я връхлита.

Тукати, юмруци, крошета, ритници и психически тормоз. Момичето е свястно горе-долу. Няма съвършени хора. Разбрана мадама, дето се вика, но заблудена умело от бай Мухльо. Страхува се да го изрита, за да не я залее с киселина. Да пази Господ!

Като казах киселина се сещам, че някаква подивяла кака осакати завинаги любовника си по подобен начин. Мъжът имал смелостта да си признае изневяра. За тая изцепка друг път.

В нашия случай няма дори изневяра. Има само Мухльо Мухлев.

Гледам разни билбордове в страната на кампания против домашното насилие и се питам на кой му дреме. Е как на кой. На група съветски учени, апропо, тоя лаф е назаем. Вероятно мъжкарите у нас намаляват драстично. Пропорционално с намаляването им расте броя на мъжете п***и. После защо мадамите се държали нахакано и предизвикателно. Те, горките девойки, станаха повече мъже от силния пол.

Един приятел остроумичи по темата "Пич спокойно! Тъкмо ще сме още по-вървежни. Ние поне ходихме в казармата и колкото и тъпо да беше, се научихме да се справяме с туй онуй."

Отсътвието на комуникация, обърканите представи за любов и чувства, простотията на всекидневието и разни други болежки се лекуват. Илача, както казват старите хора, е простичък. Видиш ли, че някой те плаши и те прави зивисим – бягай надалеч. С триста. Нито секунда забавяне. Да стоиш в напрежение, да кесиш на тръни, да чакаш да те фрасне товарният влак, да си вързан с оковите на фалшивите емоции – never again, никогда, nunca mas, mai piu, nie wider, bir daha asla и на финала на сръбски – никад више. Никога не си го причинявай. По-добре да избягаш, отколкото да изгориш като фас на течение.

Шамар се забравя за година, може и за две. Психическият тормоз и унижението е трудно преодолим процес. Точно затова умните четат книги, извличат поука от преживяното през времето. По-глупавите си повтарят грешките, че дори потретват.

Сега пък се зачудих, лично аз, от кои съм? Тия с повторенията или с потретванията? Айде нема нужда, по-късно ще го мисля. Народът казва: "Не питай старило, питай патило."

Чудя се и на друго. Що за изпразнен варел трябва да си в главата, че да гърчиш мацката дето те е прибрала в собствения си дом. То не е една беля... А колко страх е набрала Наивка, че да не може един Мухльо да изгони с кеф?

Всъщност във Вселената има равновесие. Има плюс и минус, има да и не. Има Ин и Ян. Има право на избор. Иначе, моите приятели психолози ще останат без работа, ако всичко ни е наред.

Може би е добре да се замислим и над друго - как да обичаме първо себе си.

Летяли сте със самолет, нали така? Винаги внимателно слушам стюардите и още по-внимателно стюардесите. В инструкциите за безопасност има едно уникално словосъчетание. Формула за успех в живота. Тя действа безотказно и светкавично, когато се осмелим да я приложим на практика. При евентуална разхерметизация на самолета, се спускат автоматично кислородни маски над главите на пасажерите. Вълшебното послание е: "Поставете първо маската на себе си. И след това помогнете на детето или човека до Вас". Защото само и единствено тогава можеш да дишаш спокойно и уверено. Като ти влезе кислород, като си отвориш очите за неща, които не си забелязвал, ти става драго на душата. Тогава можеш да намериш време и желание да споделиш с другите около теб радостите от закачливото намигване на Бог, наречено живот.