Зеленият чай съдържа 50% повече витамин С от черния.

В някои части на Централна Азия – Узбекистан и Китай (главно в Тибет) в чая вместо захар се слага сол. Понякога се добавя и масло или лой. Солта спада към изтънчените китайски мъчения, нищо чудно, че през 16 век един от най-разпространените начини за самоубийство било изяждането на 0,5 кг сол.

През 17 век в Турция е било забранено пиенето на кафе. Нарушителите на закона се наказвали незабавно със смърт.

Англичаните наричат кафето с мляко „бяло кафе” (White coffee), по аналогия с обикновеното черно кафе (Вlack coffee). Не трябва да се бърка с cafй au lait. В бялото кафе млякото е със стайна температура, докато за cafй au lait се използва горещо мляко.

Както е известно на мнозина, в древна Гърция виното винаги се смесвало с вода, даже понякога морска. Смятало се, че неразредено вино пият само варварите. Специалният керамичен съд, предназначен за това, се наричал кратер. 

За да не попада въздух в съдовете, където виното ферментирало, помещенията се опушвали. За да е по-силно, след ферментацията в готовото сухо вино се добавял гипс в определена пропорция, който отнемал излишната вода, и след това божествената напитка се филтрирала. Тъй като не е известно елините да са употребявали кафе или чай, водата за пиене била преварявана и за дезинфекция често добавяли вино. Така че древните елини пиели не само вино, разредено с вода, но и вода, разредена с вино.

Немското вино Trokenbeerenauslese се прави само от грозде с определена степен на зрелост, но гроздовете много рядко зреят равномерно. Понякога за цял работен ден даже квалифициран берач успява да събере грозде само за една бутилка вино, тъй като зърната се откъсват едно по едно.

В преварена воде шампанското се охлажда по-бързо, отколкото в обикновена.

Единствената риба, към която може да се предложи червено вино, е риба тон.

Напитката „Севън ъп” била произведена през 1920 като средство за изтрезняване, но станала особено популярна по време на Великата депресия под името „Bib-Label Lithiated Lemon-Lime Soda (литиево-лимонова сода) благодарение на съдържащия се в нея литиев цитрат. Литият и до днес влиза в състава на лекарства, изписвани при маниакално-депресивни психози. По-късно наименованието й е променено, но съдържанието на литий се запазва до средата на миналия век. Съществуват интересни митове за сегашното название. Някои твърдят, че оригиналната рецепта включвала 7 компонента, а други припомнят, че атомната маса на лития е 7.   

Любимата напитка на американския президент Ричард Никсън било сухото мартини (Martini dry).
                                                   
В света съществуват над 20 000 вида бира. Средновековната бира била значително по-гъста от днешната, по консистенция повече напомняла овесена каша. Приготвяли я така, за да не се разваля. По-късно, благодарение на хмела като консервант, станало възможно нагарчащото нещо да се превърне действително в напитка. Тъй като сега, във връзка със земетресението и аварията във Фукушима, е актуална японската тематика, искам да ви покажа няколко вида бира от там. 

Синя с водорасли от Охотско море

Зелена с водорасли и билки

Червена с екстракт от шипки (нещо като компот, имащо малко общо с бирата)


Шоколадова

Млечна Bilk (beer+milk)

Разтворима

Има даже и за кучета

Едно от най-известните блюда в норвежката кухня е бирената супа Йолеброд. Всъщност това даже не е супа, а гореща смес от бира и мляко. В суровия климат на Норвегия се смята, че тази напитка най-добре помага при простуда. Основните й ингредиенти са бира и мляко ( в съотношение 1:1), на литър течност се слагат по 4 пълни лъжици брашно и мед (или захар). Наричат я още течен хляб (брод), защото това са съставките и на хляба – брашно, мляко, захар и закваска (бирата). Ще дам една по-екстравагантна рецепта за норвежка бирена супа:

по 1 чаша светла и тъмна бира
1 чаша прясно мляко
2 суп. лъж. брашно (с връх)
2 суп. лъж. захар (или мед)
1 цяло яйце и 1 жълтък
щипка сол
лимонова кора

Двата вида бира се кипват с лимоновата кора. 1 суп. лъж. брашно се разтваря в студеното мляко с щипка сол. Изсипва се в супата, подслажда се и се оставя да ври 5 мин. като от време на време се разбърква. Другата лъжица брашно се размива в малко мляко, за да не стане на бучки, смесва се с яйцето и също се прибавя към врящата супа при непрекъснато бъркане в продължение на 5 мин. Сваля се от огъня и се застройва с жълтъка като нашенските супи. Поднася се гореща.

Когато Александър Македонски донесъл от индийските си походи захар от захарна тръстика, древните гърци ведага я нарекли "индийска сол".

В червения (или розовия) грейпфрут има повече витамин С, отколкото в жълтия.

Лимоните с тънка кора са по-сочни от дебелокорите.

Маите ценели морските свинчета (Cavia porcellus) за вкусното им месо и великолепния пух. В Перу ги ядат и до днес.

В Средновековието пилешкият бульон бил считан за афродизиак. В същност, както подтвърждават археологическите находки, най-древната супа била сварена от хипопотамско месо, 6 хиляди години преди нашата ера.

Италианска мъдрост гласи, че вкусната салата се приготвя от четирима готвачи: скъперник, философ, разточител и художник. Скъперникът трябва да я подправи с оцет, философът – да я посоли, разточителят – да я полее със зехтин, а художникът – да я смеси.

През средните векове Европа внася от Изтока основно два вида стоки: подправки (черен пипер, карамфил, джинджифил, канела) и платове, тях ги наричали "груби подправки".

Аспержите стават необикновено популярни в двора на френския крал Луи XIV (1638-1715).

В Средиземно море недалеч от Майорка е разположен о. Менорка, втори по големина от Балеарския архипелаг. През 18 век по време на войната за испанското наследство той става арена на непрекъснати битки между европейските държави. Най-напред столицата Маон (Майон) е завзета от французите начело с херцог Ришельо, роднина на онзи същия кардинал Ришельо (1585-1642), който в „Тримата мускетари” обсажда хугенотската крепост Ла Рошел  в 1628 година (впрочем, исторически факт е, че в обсадата й участва кралският мускетар Рене Декарт). Както и знаменития си родственик, херцогът е решен да се бори до последно дори под страх от гладна смърт. А основание за това наистина има – скоро не остава нищо за ядене освен зехтин и пуешки яйца. На френския гарнизон му писва от пържени яйца и омлети. Налага се готвачът да проявява чудеса от изобретателност. На крилете на фантазията той разбил хубаво жълтъци, прибавил на тънка струйка зехтин, подправил със сол и лимонов сок. От получилия се сос херцог Ришельо и войниците му изпаднали във възторг. Така на бял свят се появява чудесният сос, който получил името на обсадения град – маонски сос или майонеза (sauce mayonnaise)

Друга версия свързва появата на майонезата отново с Маон, но събитията се развиват по-късно, в 1782 година, когато градът е завладян от испанците, командвани от друг френски херцог на испанска служба, Луи дьо Крийон. Причината за откритието се свързва не с оскъдицата на хранителни продукти, а по-скоро с изобилието им. За големия прием в чест на победата херцогът наредил на готвачите да приготвят нещо изключително. Невижданият до тогава сос бил приготвен от най-хубавия провансалски зехтин, яйца, лимонов сок с добавка на захар, сол и червен пипер.  Познавачите на кулинарията възразяват, че който и да е бил готвачът, той се е опирал на нечий опит и е знаел какво прави, защото никой не би смесил яйца с зехтин, без да има представа какво ще излезе в крайна сметка. Наистина пикантният провансалски сос „али-оли” (в превод от исп. чесън и масло) може да бъде признат за пряк предтеча на майонезата. Населението на Южна Европа добре познавало и обичало този остър сос от яйца, зехтин и чесън. За него пише още древноримският поет Вергилий. Под названието „айоли” той е достигнал и до наши дни. Въпреки че това не е съвсем майонеза, привържениците на тази хипотеза са убедени, че френските дворяни от 18 век просто са публикували една старинна рецепта, само че под френско име, с което сосът шества по света до ден днешен.

Повече от 40% от добива на бадеми в света се използва в производството на шоколад.

През 1995 година за пръв път в 27-вековната история на Япония консумацията на месо превишава консумацията на ориз.

Твърди се, че гроздето в микровълнова фурна се взривява. Дали някой ще се осмели да пробва?

Човек изяжда около 40 тона храна през живота си.

Според статистиката само във Великобритания над 2 милиона мъже и 4 милиона жени се оплакват от понижено либидо, а някои-даже от пълна липса на такова. Същевременно продажбата на виагра е донесла само за 2010 година 316 милиарда долара на производителите си. Това положение принуждава британските учени в областта на медицината да изследват възможните причини, поради които островитяните губят желанието си за плътски наслади. Резултатите се оказват доста интересни. Излиза, че главният враг на либидото не е стресът, както сме свикнали да мислим, а храната, която употребяваме всеки ден. Сред главните убийци на половото влечение са белият хляб и популярните газирани напитки, особено съдържащите хинин. В черния списък на изследователите попадат и някои широко употребявани лекарства-болкоуспокоителни, антидепресанти, контрацептиви, препарати, понижаващи температурата и високото кръвно налягане.

Мнозина от нас предпочитат да започнат деня с чашка кафе и сандвич. Изследователи от университета на град Гелф в Канада твърдят, че подобна комбинация нанася критичен удар върху здравето на човека. От проведените експерименти се установява, че употребата на кафе след или едновременно с мазна храна довежда до повишаване на захарта в кръвта на здрав човек до показателите на болен от диабет. И преди е било известно, че мазните продукти провокират скокообразно нарастване на нивото на кръвната захар, но при съчетанието им с кафе негативният ефект се удвоява. Наситените мастни киселини не позволяват бързото извеждане на захарта от кръвта, а кафето, дори изпито 2-3 часа по-късно, още повече осложнява процеса и ефектът от мазната храна се запазва доста дълго време, което нанася непоправими вреди на организма.