Нобеловият лауреат по икономика за 2002 година Даниъл Канеман издаде книгата «Да мислиш. Бързо и бавно» (Thinking. Fast and slow), в която описва някои от експериментите си.

  Например, питат хора съгласни ли са да дадат 5 долара за спасяването на птици, изцапани с нефт. Средният показател на даренията е 20 долара. Но ако се питат готови ли са да дарят 400 долара, в такъв случай хората били склонни да дарят средно по 143 долара. Ако не се уточнява предварително сумата, средно дарението е 64 долара.

    Или друг пример: На търговски щандове поставят надпис «Само по една дузина на човек» и констатират, че продажбите нарастават двойно.

  Ученият стига до извода, че погрешната представа за нормалното подтиква хората да правят един или друг избор.

    Добре де, всичко това е икономика, най-сухата и сметкаджийска част от живота ни. Ами в останалите области не действаме ли по същите закони? Винаги балансираме около нормата, зададена ни от обществото.

   Екшъни, убийства, измени, предателства. От сутрин до вечер гледаме само това по телевизиите. Това вече не ни наранява, не ни пробожда сърцето, не ни причинява болка. За нас то вече е норма.

    В Китай кола прегазва двегодишно момиченце, детето лежи на улицата... На кого му пука... Друга кола също минава през него...Чак след това някаква жена леко го поотмества, да не пречи на движението. Телевизиите по целия свят показаха видеото като куриоз. Всички го видяхме, може някои да са цъкнали с език.… Но по принцип, ако утре това се случи на нашата улица, вече сме подготвени! Такива кадри ще се показват все по-често и по-често. След стотина подобни ще започнем да си мислим, че не е толкова страшно да прегазиш дете. Случва се, постоянно показват по телевизията хора, които го правят. Човешко е. Норма! Цинизмът постепенно се превръща в норма за обществен морал. Та животните обичат малките си повече от нас, човеците.                                                                                                              Камо грядеши, Човечество?!....

    Повечето от съвременните ни представи за секса са само набор от остарели стереотипи. Това е заключението на американската психоложка Тери Конли (Terri Conley) от Мичиганския университет. Обикновено ние възприемаме като естествена разликата в отношението към секса при мъжете и жените: мъжете са полигамни, а жените се стремят към трайни продължителни отношения; мъжете си падат по хубавици, а жените обръщат внимание на социалния статус. Учените обаче смятат подобни твърдения за митове.

   Изследователска група от Мичиганския университет под ръководството на Тери Конли публикува подробен отчет въз основа на многобройни анкети, проведени главно сред студенти, както и на анализ на по-рано публикувани работи по темата. Според заключението на специалистите, взаимоотношенията между половете не могат да бъдат обяснявани така опростенчески и затова е некоректно да се обобщава толкова категорично.

Някои от развенчаните стереотипи

    В хода на проучването се изяснило, че при реално запознанство, увлечени от интереса си един към друг, мъжете и жените забравят за нарисувания във въображението им идеал и не се ръководят в действията си от съображения за красота или материален статус.

   Така че разпространеният стереотип: мъжете си падат по красавици, а жените обръщат внимание на социалния статус — на практика не оказва никакво влияние върху предпочитанията при избор на партньор.

   Ако запитате мъже и жени от колко сексуални партньори се нуждаят за пълно удовлетворение, резултатите при мъжете ще са много по-големи, отколкото при жените. Задълбоченият анализ показал, че всъщност картината се изкривява от единични участници в допитването, които многократно завишават своите реални потребности от секс.

   Според Тери Конли тези хора казват не това, което наистина мислят, а което смятат, че «трябва да кажат», за да изтъкнат своята мъжественост. И тъй като в много от изследванията на сексуални теми се анкетират предимно младежи, няма нищо удивително, че някои от младите мъже се опитват да си припишат сексуален героизъм, който в реалния живот не им е присъщ. Ако обаче се акцентира не на средните числа, а на типичните отговори, ще се види, че на въпроса колко партньори са им нужни огромното мнозинство и от мъжете, и от жените дава един и същ отговор: един.

   Авторите на изследване, публикувано в Journal of Sex Research, накарали участниците в експеримент да записват най-подробно всички свои мисли за един ден. Изяснило се, че мъжете мислят за секс средно 18 пъти на ден, а жените — само 10 пъти. При анализа на получените данни се оказало, че и за удовлетворяване на останалите си физически потребности (храна, сън) мъжете мислят по-често от жените в същата пропорция! Така че погрешно е да се твърди, че сексът заема по-важно място в живота на мъжете в сравнение с жените.

   Еволюционната теория твърди, че жените са много по-взискателни при избора си на полов партньор. Проучванията на групата на Конли сочат, че и това твърдение съвсем не е универсално.

   Този мит следва да бъде отнесен към социалните традиции, според които представителите на силния пол са принудени да правят първата крачка. Такава диспозиция позволява на жените да избират, а мъжете задължава да се задоволят единствено с резултата от чуждия избор. Но при това положение, според специалистите, най-много страдат точно жените, тъй като именно те са обвързани от стереотипите на поведението, които ги принуждават да избират от предложеното им, а не да проявяват самостоятелна инициатива за реализация на своите желания.

   «Ние, психолозите, трябва винаги да излизаме извън рамките на собствените си предубеждения, — казва Тери Конли. — Длъжни сме да не се опираме прекалено силно на определени теории и гледни точки, за да не ги превърнем в метод за доказване на своите хипотези. Водещи в нашите изследвания трябва да са данните, с които разполагаме, като за получаване на най-добър резултат те следва да бъдат разглеждани под най-различни ъгли».

 

      Немските власти признаха, че са следили свои граждани в Интернет. За целта е използвана специална програма, наречена „бундес-троян”. Програмата се лепвала за нищо неподозиращия юзер и позволявала достъпа до лаптопа му не само на специалните служби, но и на ред други ведомства, които разполагали с възможност да правят каквото си искат - да инсталират нови вредоносни програми, да крадат пароли и дори да го снимат с вградената камера в неподходящ момент.

     Според Daily Tech историята започва да се разплита преди няколко дни, когато групата немски хакери Chaos Computer Club пуска съощение, в което обвинява германското правителство в използване на така наречения Federal Trojan. В заявлението на хакерите се казва, че програмата е доста опасна, тъй като не само изпраща някои лични данни на ползвателя, но и предоставя възможността за отдалечен достъп до всички файлове в компютъра му. Хакерите твърдят, че програмата е използвана от немската полиция за следене на заподозрени. Те се запознали с нея, когато анализирали съдържанието на лаптоп, за който се предполага, че е на обвинен в незаконен износ на фармацевтични препарати, уточнява BBC. Адвокатът му твърдял, че програмата е задействана в компютъра на неговия подзащитен след като преминал през митнически контрол на летището.

     Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман потвърди, че държавните органи в провинцията използват програми-шпиони от 2009 година. Той не посочи никакви конкретни подробности. Въпреки че не противоречи на закона, министърът обеща въпросът да бъде преразгледан.

     По-късно властите на още три германски провинции - Баден-Вюртенберг, Бранденбург и Долна Саксония признаха за използването на шпионски програми, но не стана ясно дали става дума за същата или за различни програми.

     Във връзка с избухналия скандал правосъдният министър на Германия Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер обеща да се проведе разследване на най-високо равнище.

          Уравнение 1:

Човек = ядене + сън + работа + забавления

Маймуна = ядене + сън

Следователно: Човек = Маймуна + работа + забавления,

              оттук Човек - забавления = Маймуна + работа

Извод 1: Човекът, който не се забавлява, прилича на работеща маймуна.

          Уравнение 2:

Мъж = ядене + сън + печелене на пари

Маймуна = ядене + сън

Следователно: Мъж = Маймуна + печелене на пари,

              оттук Мъж - печелене на пари = Маймуна

Извод 2: Мъж, който не може да печели добре, прилича на маймуна.

         Уравнение 3:

Жена = ядене + сън + харчене на пари

Маймуна = ядене + сън

Следователно: Жена = Маймуна + харчене на пари,

              оттук Жена - харчене на пари = Маймуна

Извод 3: Жена, която не харчи пари, прилича на маймуна.

         Заключение

От уравнения 2 и 3

Мъж, който не печели пари = Жена, която не харчи пари = Маймуна

Казано с други думи, мъжът печели пари, за да не заприлича жената на маймуна. (Аксиома 1)

И обратно, жената харчи пари, за да не се превърне мъжът в маймуна (Аксиома 2)

Генерален извод: Мъж + Жена = Маймуна + печелене на пари + Маймуна + харчене на пари

От Аксиоми 1 и 2 можем да заключим, че

Мъж + Жена = 2 маймуни, които живеят щастливо заедно!!!!!!!

Следствие единствено: Мъжът и жената следва да живеят заедно, по възможност щастливо, за да останат хора.