2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Карта в статията показва от тъмно до светло в процентно отношение кой се намира зад чертата на бедност (14 хил. $ на човек и си зад тази черта).
Ето още някои данни за размисъл. Средната заплата в Ню Йорк е 25-35 хил. $ годишно. В други щати е още по-малко. Повече получават само държавните служители-средно около 45 хил.
В централните щати между 15 и 30 % са на социални помощи (700 $ на месец или малко повече, ако имат деца; всички разполагат с талони за безплатни продукти до 200 $ месечно). Някои така живеят цял живот.
А ето и някои от разходите при заплата 30 хил. $ в Ню Йорк (2,5 хил. на месец):
* данъци 33%, а ако имаш собствен малък бизнес в края на годината също плащаш доста голяма сума. Ако живееш в един щат, а работиш в друг (живееш в Ню Йорк, например, а работиш в Ню Джърси) плащаш пълни данъци и на двата щата. * жилище 1000-2000 $ (Бруклин, Куинс и др. спални райони, без Манхатън). Тук се включва отоплението и др. комунални разходи.
* домашен телефон, телевизия и интернет (обикновено в пакет) 90-250 $
* електричество над 70 $, през лятото два пъти повече при използване на климатик
* мобилен телефон (според компанията) 70-130 $
* градски транспорт по 2.5 $ за всяко превозно средство
Ако живееш в собствен дом си добавят разходи за отопление над 300 $ на месец, за сметосъбиране и т.н. и главното такси върху земята - над 2 000 $ годишно.
За сравнение цени на някои продукти за 1 паунд=454 г:
- сирене 7-13 $
- месо 5-15 $
- пилешко филе 5 $
- мляко 1 пакет от 960 мл 4 $
В топлите щати броят на хората, изгубили работата си, а след нея къщата и колата си, тъй като всичко е било на кредит, и живеещи в лагери с платнени палатки, е огромен. Затова към началото на 2010 г. около 50 млн. души получават талони за безплатни хранителни продукти, зад чертата на бедност са 43,6 млн., което представлява 14,3% от населението на страната, при 13,2 % за 2008 г. В статията се посочва, че това е най-високото ниво на бедност от 51 години насам.
http://rus.delfi.ee/daily/business/evrodeputaty-predlagayut-ustanovit-edinuyu-minimalnuyu-zarplatu-v-es.d?id=34093223 Чудя се с какво толкова са заети кореспондентите на медиите ни и нашите евродепутати, та не ни информират своевременно за такива важни неща. Ето я и самата новина:
Депутатите от Европарламента в одобрена миналата сряда резолюция са предложили на всички страни-членки на ЕС да приемат програми по осигуряване на минимален доход като най-ефективен начин за борба с бедността.
Според препоръките на Брюксел, във всички държави-членки на ЕС бедните трябва да получават 60% от средната за страната заплата.
По данни на евродепутатката Филиз Хюсменова 85 млн. европейци живеят в нищета, а всеки пети от тях е човек в старческа възраст. Особено сериозна е ситуацията при младите. Понастоящем нивото на безработица сред младежите е достигнало небивали размери - 21,4%.
Европарламентаристите обръщат внимание, че заплатата трябва да е по-висока от прага на бедност.
открито писмо до германския федерален президент Кристиан Вулф, в което се обявява против налагането на фалшиво положително отношение спрямо исляма.
У
Джамията в Дортмунд
Уважаеми г-н Президент,
Вие заявявате: «Християнството е част от Германия (от културно-историческия й, идентификационен код-б.м.), юдаизмът несъмнено също е част от Германия, това е нашата обща християнско-юдейска история, но и ислямът също вече е част от Германия».
Думите, произнесени от Вас на 3 октомври на тържеството по случай 20-тата годишнина от обединението на Германия, разкриват такова неразбиране на действителността в дълбочина и толкова неуместно желание за свързване на две в основата си несъвместими системи, че на един повече или по-малко осведомен човек не му остава нищо друго, освен да си каже: „Нямам думи”.
Не смятам да ви ставам частен учител по история, но едно толкова явно и безотговорно идентифициране на реално съществуващия ислям с някакъв желан, съвместим с европейските ценности, стерилно чист ислям, ме принуждава енергично да протестирам. Преди всичко защото политическият и войнствено настроен ислям е невъзможно да бъде интегриран, никъде и по никакъв начин, а и «традиционният» ислям е предостатъчно проблематичен.
Нима не Ви е известно, че никой досега нито веднъж не е отговорил що-годе убедително на въпросите за съвместимостта на исляма със свободата на словото и съвестта, с равноправието на жените, с плурализма, с отделянето на религията от държавата, накратко казано - с демокрацията? Ислямът е черен облак, закриващ ясното небе на XXI век, заплашително надвиснал над Германия в резултат на абсолютно неразумната й погрешна имиграционна политика.
Всъщност свидетели сме на сблъсък на две коренно различни културни парадигми, намиращи се на различни етапи от своето развитие. Първата - юдео-християнската, която, преодолявайки горчивото и страшно наследство на предишните исторически епохи, чрез Ренесанса, Просвещението, гражданските революции, либералните ценности осигури на обществото огромния скок в развитието му.
Втората — ислямската, която след кратък период на разцвет, който и досега кара Запада да се черви от срам (за своето тогавашно невежество-б.м.), затъна — и до днес си е все още там — в патриархално-архаична стагнация, характеризираща се с тотално послушание, неравенство между половете, патернализъм и безрезервно подчинение на религиозни авторитети.
Това е сблъсък между една традиционно и религиозно обусловена култура, тотално ограничаваща личната свобода, и една култура, която след вековни лутания и грешки е създала общество, силно повлияно от индивидуализма и християнството, но секуларно при това.
Състезанието между двата обществени модела крие огромни проблеми, самите мюсюлмани ги посочват. Известният турски писател Джафер Шеночак забива скалпел в една от най-големите отворени рани: «Едва ли има поне един ислямски религиозен мислител, да не говорим за благочестив обикновен мирянин, който да желае и да може да види основния проблем на собствената си вяра, скрит в структурата и начина й на мислене. Като не сме готови критично да анализираме собствената си традиция, ние не сме способни и да я изправим безпощадно пред реалностите на живота в съвременното общество».
Същото повтаря и смелият Абас Байдън, дългогодишен литературен редактор в ливанския вестник «Ас Сафир», навлизайки в опасната зона на забранена рефлексия и самокритика: «Мнозина от нас търсят оправдания, позволяващи ни да не се поглеждаме в огледалото, за да не видим там изкривената физиономия на изолационалистичния ислям, изповядващ култ към насилието, който постепенно взема връх над нас докато се упражняваме в изкуството да лицемерничим, и чиято дивашка злобна мутра скоро ще стане нашето единствено лице».
Неспособността на ислямския свят за самокритика и рефлексия
А какво казват, г-н Президент, «Сатанинските строфи» на Салман Рушди, как се противопоставят те на заклинанията? В тях мюсюлманите не стоварват вината за собствените си, обусловени от исляма, злини и безобразия, върху Европа, «големия сатана Америка» и «малкия сатана Израел». В тях писателят-мюсюлманин приковава на позорния стълб неспособността на ислямския свят честно да се вгледа в себе си, в тях се назовават истинските виновници за ужасяващото положение на нещата в страните от ислямския свят — собствените им елити. И се произнасят на глас такива неща, които един немюсюлманин едва ли някога би се осмелил да изрече: проблемът не е в миграцията, проблемът е в исляма!
Ислямската общност, наричана «умма», тази огромна, революционно презряла част от човечеството, е диференцирана вътрешно на непримирими и странни групи. Тя се задушава от собствените си изостаналост и неподвижност, обусловени от особеностите на изповядваната религия и родената от нея култура. И като един заплашителен възклицателен знак към всичко това: призрачният свят на нефтените шейхове от Персийския залив, изпълнен с фалшив блясък, подобен на мазен нефтен разлив — мръсно петно на безкраен, подхранван от несметно богатство, цинизъм. «Това няма да свърши добре!», предупреждава писателят-нобелист Орхан Памук.
Вече и в Германия, г-н Президент, се чуват гласове на мюсюлмани, които гледат доста скептично на перспективата за включване на ислямския дискурс в нашата юдео-християнска цивилизация.
Например, теоложката от Иран Хамида Мохаджени предупреждава: «За да успее ислямът да се европеизира, на вътрешноислямските просветителски тенденции ще са нужни от 20 до 30 години, но никой не може да гарантира дали тези тенденции ще имат успех или ще бъдат погълнати от традиционния ислям».
Общочовеци и социалромантици
Друг глас, призоваващ към вслушване в мнението на немския народ и за критично отношение към мюсюлманските обществени и религиозни функционери, е този на д-р Езхар Джезаирли от « Германската ислямска конференция»: «Разбирам страха от ислямизация на някои хора, които в никакъв случай не бива да бъдат смятани за десни екстремисти. Някои политици поради невежество поставят под угроза бъдещето на Германия с готовността си да се откажат от основни ценности и принципи на просветеното ни и свободно общество в угода на ислямските активисти».
Тези гласове не се чуват от всички онези леко чалнати, готови да се целуват с всеки, заслепени от ксенофилия социалромантици и професионални «хора с добра воля», племенни миротворци и прочие исусчета, които даже след Тило Сарацин се преструват, че лигавенето им е в състояние да съживи мултикултурната идилия, съществуваща само във въображението им.
Не ме разбирайте погрешно, г-н Президент. Чест и слава на такава нация, която защищава всеки турист, мигрант, всеки чужденец от чумата на расизма! Но в същото време наш граждански дълг е да се противопоставим на тенденциите, които носят в себе си традициите, обичаите и навиците на турско-арабските малцинства, на тази недоброжелателност, преминаваща във враждебност, която се крие зад лицемерните признания на свободите, с които разполагаме в нашата демократична страна, и зад клетвите във вярност към конституционното й управление.
Основните бариери, които пречат на интеграцията, се поставя от самите мюсюлмански малцинства, дори ако предложим, че са миролюбиви. Но скоростта и размахът, с който се организират вълните от насилие и протести в ислямския свят, когато се почувстват обидени или нападнати, откровено плашат.
Затова пък местните мюсюлмански сдружения и обединения към джамиите направо онемяват, когато в турския град Малатия трима служители на библейско издателство биват пребити до смърт, когато в Сомалия биват разстрелвани монахини, когато в Пакистан християни биват държани в клетки като животни до изпълнение на смъртната им присъда за «богохулство». Гробно мълчание.
Въпросите на миграцията и интеграцията изискват откровено, смело и критично обсъждане.
Къде ще се окажем в края на краищата, ако от страх да не получим клеймото на ксенофоби предадем собствените си ценности? До къде ще стигнем, ако бъдем принудени да се срамуваме да наречем неспособна за интеграция една патерналистична, патриархална култура, за която личността е нищо, а родът и верската общност са всичко? Какво чак толкова неправилно има в констатацията на факта, че в безброй много случаи причина за имиграцията не е търсенето на работа, а съблазнителната възможност да се възползваш от немския социалноосигурителен фонд?
Всеки враг на демокрацията е и мой враг
«Ислямът вече също е част от Германия», — нима?! Моля, обърнете внимание, че съмнението в този тезис не е безопасно за живота ви! Зная какво говоря. Ислямът не познава метода «критика». Именно затова всяка критика бива приравнявана към обида. Това не значи, че критично настроени мюсюлмани не съществуват. И аз съм изцяло на тяхна страна, на страната на такива смели жени като Некла Келек, Шейтан Атеш, Агда Минах, Айан Хирши Али и всички останали здравомислещи мюсюлмани по света.
PS Аз самия, като преживял Холокоста, добре зная разликата между Хитлерова и днешна Германия. Демокрацията й за мен е свещена, защото само с нея се чувствам защитен. И затова всеки, който е нейн враг — християнин, мюсюлманин или атеист — е и мой смъртен враг.
С дълбоко уважение,
Ралф Джордано
